12 may 2008, 11:10

* * *

  Poesía » Otra
708 0 3
ти не знаеш истината
ти не познаваш силата ми
ти си чужд в този свят на чувства
пустинята е твойта майка
и пустота заема твойто сърце

ти не чувстваш страстта на любовта
ти не усещаш яросттта в кръвта ми която тече във вените ми
ти не срещаш разочарованиено на самотата
океана е твоя дом
и студените му вълни изпълват съзнанието ти

ти не си молил за любов
ти не си коленичил пред съдбата
ти не си живял, не си мечтал, не си чувствал
разрушение е твоята повеля
и свойта противоположност в моето лице откри

ще те накарам да плачеш, да обичаш, да страдаш
ще те докосна и твоя свят ще покваря
ти си моята повеля
и свойта противоположност в твоето лице открих

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Снежана Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...