12 may 2008, 11:10

* * *

  Poesía » Otra
701 0 3
ти не знаеш истината
ти не познаваш силата ми
ти си чужд в този свят на чувства
пустинята е твойта майка
и пустота заема твойто сърце

ти не чувстваш страстта на любовта
ти не усещаш яросттта в кръвта ми която тече във вените ми
ти не срещаш разочарованиено на самотата
океана е твоя дом
и студените му вълни изпълват съзнанието ти

ти не си молил за любов
ти не си коленичил пред съдбата
ти не си живял, не си мечтал, не си чувствал
разрушение е твоята повеля
и свойта противоположност в моето лице откри

ще те накарам да плачеш, да обичаш, да страдаш
ще те докосна и твоя свят ще покваря
ти си моята повеля
и свойта противоположност в твоето лице открих

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Снежана Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...