May 12, 2008, 11:10 AM

* * *

  Poetry » Other
699 0 3
ти не знаеш истината
ти не познаваш силата ми
ти си чужд в този свят на чувства
пустинята е твойта майка
и пустота заема твойто сърце

ти не чувстваш страстта на любовта
ти не усещаш яросттта в кръвта ми която тече във вените ми
ти не срещаш разочарованиено на самотата
океана е твоя дом
и студените му вълни изпълват съзнанието ти

ти не си молил за любов
ти не си коленичил пред съдбата
ти не си живял, не си мечтал, не си чувствал
разрушение е твоята повеля
и свойта противоположност в моето лице откри

ще те накарам да плачеш, да обичаш, да страдаш
ще те докосна и твоя свят ще покваря
ти си моята повеля
и свойта противоположност в твоето лице открих

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежана Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...