May 12, 2008, 11:10 AM

* * *

  Poetry » Other
705 0 3
ти не знаеш истината
ти не познаваш силата ми
ти си чужд в този свят на чувства
пустинята е твойта майка
и пустота заема твойто сърце

ти не чувстваш страстта на любовта
ти не усещаш яросттта в кръвта ми която тече във вените ми
ти не срещаш разочарованиено на самотата
океана е твоя дом
и студените му вълни изпълват съзнанието ти

ти не си молил за любов
ти не си коленичил пред съдбата
ти не си живял, не си мечтал, не си чувствал
разрушение е твоята повеля
и свойта противоположност в моето лице откри

ще те накарам да плачеш, да обичаш, да страдаш
ще те докосна и твоя свят ще покваря
ти си моята повеля
и свойта противоположност в твоето лице открих

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежана Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...