* * *
ти не знаеш истината
ти не познаваш силата ми
ти си чужд в този свят на чувства
пустинята е твойта майка
и пустота заема твойто сърце
ти не чувстваш страстта на любовта
ти не усещаш яросттта в кръвта ми която тече във вените ми
ти не срещаш разочарованиено на самотата
океана е твоя дом
и студените му вълни изпълват съзнанието ти
ти не си молил за любов
ти не си коленичил пред съдбата
ти не си живял, не си мечтал, не си чувствал
разрушение е твоята повеля
и свойта противоположност в моето лице откри
ще те накарам да плачеш, да обичаш, да страдаш
ще те докосна и твоя свят ще покваря
ти си моята повеля
и свойта противоположност в твоето лице открих
ти не познаваш силата ми
ти си чужд в този свят на чувства
пустинята е твойта майка
и пустота заема твойто сърце
ти не чувстваш страстта на любовта
ти не усещаш яросттта в кръвта ми която тече във вените ми
ти не срещаш разочарованиено на самотата
океана е твоя дом
и студените му вълни изпълват съзнанието ти
ти не си молил за любов
ти не си коленичил пред съдбата
ти не си живял, не си мечтал, не си чувствал
разрушение е твоята повеля
и свойта противоположност в моето лице откри
ще те накарам да плачеш, да обичаш, да страдаш
ще те докосна и твоя свят ще покваря
ти си моята повеля
и свойта противоположност в твоето лице открих
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Снежана Петрова Всички права запазени
