29 ago 2007, 12:02

* * *

  Poesía
537 0 1
Защо сърцето ти не чувства,
нима сковано е от вечен лед,
защо поне веднъж не се разтупа,
когато плачех с глас за теб!


Ти имаш ли сърце, се питам,
обичал ли си някога жена,
заспивал ли си като мъж пред нея,
изпитвал ли си мъка, самота?


Защо сърцето ти не чувства,
нима е късче лед
и питам се, защо се влюбих,
защо обичам точно теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефани Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не можем да избираме в кого да се влюбим!
    Бъди силна!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...