29.08.2007 г., 12:02

* * *

536 0 1
Защо сърцето ти не чувства,
нима сковано е от вечен лед,
защо поне веднъж не се разтупа,
когато плачех с глас за теб!


Ти имаш ли сърце, се питам,
обичал ли си някога жена,
заспивал ли си като мъж пред нея,
изпитвал ли си мъка, самота?


Защо сърцето ти не чувства,
нима е късче лед
и питам се, защо се влюбих,
защо обичам точно теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефани Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не можем да избираме в кого да се влюбим!
    Бъди силна!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...