8 abr 2007, 23:42

* * *

  Poesía
985 0 0
Къде тръгваш?
Моля те, почакай!
Не заминавай, върни се за мен...
Не искам всичко да свърши, не днес, не този ден!

Нима толкова бързо забрави?
За мен, за любовта и за нас...
И всичко зад гърба си остави,
затръшна вратата пред нас...

Добре, върви си, щом толкова искаш,
но ще съжаляваш горчиво, помни!
Защото никога няма да срещнеш
по-искрени от мойте очи!

Дано ти някъде друга намериш,
която поне малко да прилича на мен -
да ти напомня за твоята грешка
безмълвно, ден подир ден...

И тогава дано осъзнаеш,
че само мен си обичал преди,
че само моята обич
е оставила в тебе следи!

Хайде, нали щеше да тръгваш?!?




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Рашева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...