Apr 8, 2007, 11:42 PM

* * *

Poetry

977 0 0

Къде тръгваш?
Моля те, почакай!
Не заминавай, върни се за мен...
Не искам всичко да свърши, не днес, не този ден!

Нима толкова бързо забрави?
За мен, за любовта и за нас...
И всичко зад гърба си остави,
затръшна вратата пред нас...

Добре, върви си, щом толкова искаш,
но ще съжаляваш горчиво, помни!
Защото никога няма да срещнеш
по-искрени от мойте очи!

Дано ти някъде друга намериш,
която поне малко да прилича на мен -
да ти напомня за твоята грешка
безмълвно, ден подир ден...

И тогава дано осъзнаеш,
че само мен си обичал преди,
че само моята обич
е оставила в тебе следи!

Хайде, нали щеше да тръгваш?!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0