Niclen4eto (Мария Никленова)
39 9
1 may 2007, 8:37

* * * 

  Poesía
551 0 2

                СРЕЩА

Там нейде далече
                    дълбоко в морето
проблясна златна пара.
Това не било е старинна монета,
а тъжната тиха луна.
Това не било е златна жълтица,
а нечия знайна душа.
Тя  тръпно занича
                    като плаха девица
зад ниска, пенлива вълна.

И търси ме нейде далече,
                        далече край кея
и бърза по меката
                            лунна пътека,
а аз пък тревожна
                       стремя се към нея
да срещна поредната
                         капка утеха.
Да чуя вълните
                     как шепнат с прибоя
нечути, желани слова
и нежно ме галят
                      и внасят покоя
в моята толкоз
                      терзана душа.

© Мария Никленова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??