* * *

1 мая 2007 г., 08:37

Поэзия

540 0 2

                СРЕЩА

Там нейде далече
                  дълбоко в морето
проблясна златна пара.
Това не било е старинна монета,
а тъжната тиха луна.
Това не било е златна жълтица,
а нечия знайна душа.
Тя тръпно занича
                  като плаха девица
зад ниска, пенлива вълна.

И търси ме нейде далече,
                       далече край кея
и бърза по меката
                            лунна пътека,
а аз пък тревожна
                       стремя се към нея
да срещна поредната
                         капка утеха.
Да чуя вълните
                     как шепнат с прибоя
нечути, желани слова
и нежно ме галят
                      и внасят покоя
в моята толкоз
                    терзана душа.

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения