* * *
СРЕЩА
Там нейде далече
дълбоко в морето
проблясна златна пара.
Това не било е старинна монета,
а тъжната тиха луна.
Това не било е златна жълтица,
а нечия знайна душа.
Тя тръпно занича
като плаха девица
зад ниска, пенлива вълна.
И търси ме нейде далече,
далече край кея
и бърза по меката
лунна пътека,
а аз пък тревожна
стремя се към нея
да срещна поредната
капка утеха.
Да чуя вълните
как шепнат с прибоя
нечути, желани слова
и нежно ме галят
и внасят покоя
в моята толкоз
терзана душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Никленова Всички права запазени
