Niclen4eto (Мария Никленова)
39 9
1.05.2007 г., 8:37 ч.

* * * 

  Поезия
538 0 2

                СРЕЩА

Там нейде далече
                    дълбоко в морето
проблясна златна пара.
Това не било е старинна монета,
а тъжната тиха луна.
Това не било е златна жълтица,
а нечия знайна душа.
Тя  тръпно занича
                    като плаха девица
зад ниска, пенлива вълна.

И търси ме нейде далече,
                        далече край кея
и бърза по меката
                            лунна пътека,
а аз пък тревожна
                       стремя се към нея
да срещна поредната
                         капка утеха.
Да чуя вълните
                     как шепнат с прибоя
нечути, желани слова
и нежно ме галят
                      и внасят покоя
в моята толкоз
                      терзана душа.

© Мария Никленова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??