* * *
с много обич
на Нора

Вятърът нашепна
песен за тъга
и много болка
сляпа,
избликнала от дълбините
на сърцето
погребала душата
във тъма и сляла дните
с нощите
без време.
Дочух гласа ти,
като непознат,
а устните ми
в страшна безсловестност,
не знаеха какво
да промълвят.
Нахлуха във главата ми
въпроси.
Изплаших се за теб,
за нас, за тях,
прозрях, че сме във грешни
коловози.
Затичах се и обич
разпилях
във вятъра -
с надеждата да те достигне.
Във мислите
молитва зашептях,
и обещание за доброта
изрекох.
Парче от кръг
в ръцете подържах,
а другата половина
е при тебе,
сложи я до гърдите
и в мига,
във който топлината те докосне,
аз знам - ще си припомниш
за това,
което обещахме
преди време,
че винаги,
където и да сме -
една частица моя
ще е с тебе.
~~