14.06.2009 г., 21:40

* * *

540 0 1

* * *
с много обич
на Нора

Вятърът нашепна
песен за тъга
и много болка
сляпа,
избликнала от дълбините
на сърцето
погребала душата
във тъма и сляла дните
с нощите
без време.
Дочух гласа ти,
като непознат,
а устните ми
в страшна безсловестност,
не знаеха какво
да промълвят.
Нахлуха във главата ми
въпроси.
Изплаших се за теб,
за нас, за тях,
прозрях, че сме във грешни
коловози.
Затичах се и обич
разпилях
във вятъра -
с надеждата да те достигне.
Във мислите
молитва зашептях,
и обещание за доброта
изрекох.
Парче от кръг
в ръцете подържах,
а другата половина
е при тебе,
сложи я до гърдите
и в мига,
във който топлината те докосне,
аз знам - ще си припомниш
за това,
което обещахме
преди време,
че винаги,
където и да сме -
една частица моя
ще е с тебе.
~~ 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...