14 июн. 2009 г., 21:40

* * *

542 0 1

* * *
с много обич
на Нора

Вятърът нашепна
песен за тъга
и много болка
сляпа,
избликнала от дълбините
на сърцето
погребала душата
във тъма и сляла дните
с нощите
без време.
Дочух гласа ти,
като непознат,
а устните ми
в страшна безсловестност,
не знаеха какво
да промълвят.
Нахлуха във главата ми
въпроси.
Изплаших се за теб,
за нас, за тях,
прозрях, че сме във грешни
коловози.
Затичах се и обич
разпилях
във вятъра -
с надеждата да те достигне.
Във мислите
молитва зашептях,
и обещание за доброта
изрекох.
Парче от кръг
в ръцете подържах,
а другата половина
е при тебе,
сложи я до гърдите
и в мига,
във който топлината те докосне,
аз знам - ще си припомниш
за това,
което обещахме
преди време,
че винаги,
където и да сме -
една частица моя
ще е с тебе.
~~ 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...