4 abr 2005, 17:26

***

  Poesía
1.3K 0 2

Недей пита коя съм аз,

нищо, че сърцето ти с мен е заразено.

Недей изрича думите на глас,

когато не си ги мислел сериозно.

Недей ме сравнява с другите жени,

защото никоя на мен не прилича.

Недей да говориш с мен за другите жени,

за да убиваш някак си времето.

Аз не сам мираж в твоята пустиня.

Очи в очи: Изгаряме,

Eдин в друг пресътворяваме се

и ухание от парфюм по кожата.

Под нея ти си точно като мен,

харесвам безкрайните нощи,

претъпканите баровелукс.

Усни отпиващи от коктейл,

(когато можем да поръчаме и хубаво време.

Недей да анализираш душата ми,

никога няма да e прочетена книга.

Недей да събуждаш гнева ми

и пред другите за мен не забравяй.

Недей ме приема за даденост,

спазвайки някакъв неписан закон.

Недей ме кара да те мразя,

никога не се прави на господар.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...