4.04.2005 г., 17:26 ч.

*** 

  Поезия
1037 0 2

Недей пита коя съм аз,

нищо, че сърцето ти с мен е заразено.

Недей изрича думите на глас,

когато не си ги мислел сериозно.

Недей ме сравнява с другите жени,

защото никоя на мен не прилича.

Недей да говориш с мен за другите жени,

за да убиваш някак си времето.

Аз не сам мираж в твоята пустиня.

Очи в очи: Изгаряме,

Eдин в друг пресътворяваме се

и ухание от парфюм по кожата.

Под нея ти си точно като мен,

харесвам безкрайните нощи,

претъпканите баровелукс.

Усни отпиващи от коктейл,

(когато можем да поръчаме и хубаво време.

Недей да анализираш душата ми,

никога няма да e прочетена книга.

Недей да събуждаш гнева ми

и пред другите за мен не забравяй.

Недей ме приема за даденост,

спазвайки някакъв неписан закон.

Недей ме кара да те мразя,

никога не се прави на господар.

© Марина Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??