4.04.2005 г., 17:26

***

1.3K 0 2

Недей пита коя съм аз,

нищо, че сърцето ти с мен е заразено.

Недей изрича думите на глас,

когато не си ги мислел сериозно.

Недей ме сравнява с другите жени,

защото никоя на мен не прилича.

Недей да говориш с мен за другите жени,

за да убиваш някак си времето.

Аз не сам мираж в твоята пустиня.

Очи в очи: Изгаряме,

Eдин в друг пресътворяваме се

и ухание от парфюм по кожата.

Под нея ти си точно като мен,

харесвам безкрайните нощи,

претъпканите баровелукс.

Усни отпиващи от коктейл,

(когато можем да поръчаме и хубаво време.

Недей да анализираш душата ми,

никога няма да e прочетена книга.

Недей да събуждаш гнева ми

и пред другите за мен не забравяй.

Недей ме приема за даденост,

спазвайки някакъв неписан закон.

Недей ме кара да те мразя,

никога не се прави на господар.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...