Apr 4, 2005, 5:26 PM

***

  Poetry
1.3K 0 2

Недей пита коя съм аз,

нищо, че сърцето ти с мен е заразено.

Недей изрича думите на глас,

когато не си ги мислел сериозно.

Недей ме сравнява с другите жени,

защото никоя на мен не прилича.

Недей да говориш с мен за другите жени,

за да убиваш някак си времето.

Аз не сам мираж в твоята пустиня.

Очи в очи: Изгаряме,

Eдин в друг пресътворяваме се

и ухание от парфюм по кожата.

Под нея ти си точно като мен,

харесвам безкрайните нощи,

претъпканите баровелукс.

Усни отпиващи от коктейл,

(когато можем да поръчаме и хубаво време.

Недей да анализираш душата ми,

никога няма да e прочетена книга.

Недей да събуждаш гнева ми

и пред другите за мен не забравяй.

Недей ме приема за даденост,

спазвайки някакъв неписан закон.

Недей ме кара да те мразя,

никога не се прави на господар.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...