* * *

На майката природа й омръзна,
да бъде тъпкана без жал
и да гледа безконечно
земния провал!

Тя бе строга и се скара,
нишките на времето опле,
но отровата изгаря
белите й дробове.

Опита се да ни получи,
но нашите болни умове
я отригнаха безмълвно
и пътя на войната тя пое!

Тя прати бури, урагани,
вкара в гроба своите деца,
за да научи жалките ни хора,
да пазат майката Земя!

Но човекът не искаше да чуе
и превърна я в стоманен звяр,
нейната снага погуби
и потъна тя в печал.

И така изминаха години,
страдаща земята спа,
и престана да се бори,
срещу човешката ръка.

Но събуди нея дим отровен,
в дива ярост закипя
и застана срещу хората
погубили света!

Разтвори се земята с трясък,
целий свят се разлюля
и излезнаха чадата
на майката Земя!

Птици жар, лами и змии отровни
погнаха народа сив
и нада де се към гроба,
смъртен и човешки вик!

Подивелите животни,
разкъсваха плътта без жал
и човешкият живот потъна
в черна мъка и печал!

Оцелелите се скриха в сгради черни,
потънали във вечен мрак,
и като черни роби чакаха часа,
когато и при тях ще дойде, чакана смъртта!

И хората като майката Природа,
спаха и се съдудиха за миг,
но решиха да се борят
и възстанаха с вик!

Взеха кирки и лопати,
и забиха ги в пръстта,
със скритата надежда
да погубят пак света!

С плачевен стон жените и децата малки,
кални копаеха без спир,
борейки се срещу съдбата,
молейки за вечен мир!

Но тя бе глуха за молбите техни,
за нея те бяха роби,
жалки и мизерни,
лишени от души!

Тя бе решила
да им отнеме свободата,
те за нея вече бяха чужди,
те и техните ненужни нужди!

Тя спусна от небоскрона син
пъшкули с огнени деца
и дарила им криле,
да бъдат нази те царе!

Развилняха се с огнени камшици,
черния народ строиха
и с мощта на огъня,
бедните души сломиха!

Ярките чудовища от небесата,
слезнаха и се превърнаха в деца
и подадоха ръце на хората,
потънали в калта!

Но като видяха малките
и безащитни същества,
хората нападнаха
и убуха нежността!

Два-три ангела умряха,
а останалите пламнаха от яд
за смъртта на техните другари,
мънички,безжизнени тела!

Не издържаха изпита,земляни,
покварени от жаждата за мъст
и децата огнени с камшици
сложиха на всеки кръст!

И отиде си народа земен,
хората избраха си смъртта,
така народа самоуверен
си отиде от света!

Невинните отидоха си също,
неволни жертви на таз война,
но не се очаква нищо хубаво,
пред картината на смъртта!

Птици жар,лами и змии
бетонната обвивка заличиха
и майката Земя
от тежкия товар освободиха!

Тя започна отново да расте и зеленее,
възроди отново своите чада,
и родиха се отново хора,
пълни с обич към света!

Те в роби бели,
пазеха земята в мир
и отново бяха пак щастливи,
вдигнаха невероятен пир!

Спомен черен бе един,
поле в сива пустота,
където телата на предците,
почиваха в черна тъмнина!

Телата им наказани в студ лежаха,
природата отрече се от тях,
за новия човек те бяха пример
и държаха го във вечен страх!!!