По пясъка бавно вървя
около мен-мрак,сивота
загубил и последния блян
отново съм сам.
Всичко което остана ми вече
е спомен блед и далечен,
самота душата моя облече.
Живот на вечна скръб обречен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.