* * *

Nov 28, 2005, 4:40 PM

Poetry

778 0 2

По пясъка бавно вървя
около мен-мрак,сивота
загубил и последния блян
отново съм сам.

Всичко което остана ми вече
е спомен блед и далечен,
самота душата моя облече.
Живот на вечна скръб обречен.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

кумеца (Румен Ченков)

2005-11-28T22:30:53+02:00

А може би само сънуваме, мислейки, че живеем.
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

2005-11-28T21:48:54+02:00

Може би животът е такъв,какъвто си го изградиш..Но както и да е,не бива да съжаляваш!

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works