19 sept 2012, 15:52

***

1.3K 0 2

Заключваш самотата -

в ъгъла.

Песен на капчук!

Зашеметяващо безвремие,

безмълвен стон –

камбанен.

И само шепотът на времето 

след нас остава 

и дъжд ще пълни

следите ни в калта.

Ще се лутат в дирите ни -

Другите.

Ще търсят своя път

след нас!

Ще се питат – пътят, 

следите

верни ли са?

И кой тук

на тоз свят е бил

преди тях!

 

 Всеки сам избира какви следи ще остави на този свят! 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Бъзева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....