Заключваш самотата -
в ъгъла.
Песен на капчук!
Зашеметяващо безвремие,
безмълвен стон –
камбанен.
И само шепотът на времето
след нас остава
и дъжд ще пълни
следите ни в калта.
Ще се лутат в дирите ни -
Другите.
Ще търсят своя път
след нас!
Ще се питат – пътят,
следите
верни ли са?
И кой тук
на тоз свят е бил
преди тях!
Всеки сам избира какви следи ще остави на този свят!
© Нели Бъзева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
