Заключваш самотата -
в ъгъла.
Песен на капчук!
Зашеметяващо безвремие,
безмълвен стон –
камбанен.
И само шепотът на времето
след нас остава
и дъжд ще пълни
следите ни в калта.
Ще се лутат в дирите ни -
Другите.
Ще търсят своя път
след нас!
Ще се питат – пътят,
следите
верни ли са?
И кой тук
на тоз свят е бил
преди тях!
Всеки сам избира какви следи ще остави на този свят!
© Нели Бъзева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
