19.09.2012 г., 15:52

***

1.3K 0 2

Заключваш самотата -

в ъгъла.

Песен на капчук!

Зашеметяващо безвремие,

безмълвен стон –

камбанен.

И само шепотът на времето 

след нас остава 

и дъжд ще пълни

следите ни в калта.

Ще се лутат в дирите ни -

Другите.

Ще търсят своя път

след нас!

Ще се питат – пътят, 

следите

верни ли са?

И кой тук

на тоз свят е бил

преди тях!

 

 Всеки сам избира какви следи ще остави на този свят! 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Бъзева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...