* * *

Poesía

1K 0 5

Искам да почувствам

как дъждът по мен се стича

и порой, и градушка

и убива всичко в мен,

всяка клетка,

всеки мускул трепнал.

Няма смисъл вече да живея,

животът е обречен, предрешен,

съдбата решава вместо мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Just`Ju (Юлия)

Справям се до колкото мога, а и все още бурите в живота ми не са толкова яростни, колкото могат да бъдат. Мерси, Еми!

2006-06-16T19:51:04+03:00
keisi (Еми)

Харесва ми! Понякога трудно се справяме с бурите в живота си , но Юле ти ще успееш сигурна съм

2006-06-16T18:19:27+03:00
Just`Ju (Юлия)

Писала съм го така, както ми идва отвътре... Точно това чувствах, което съм написала. Толкова е неясно и разпокъсано, както бях аз тогава... Благодаря ви за коментарите!

2006-06-10T16:54:42+03:00
катебате (Екатерина Банска)

Да,хареса ми!

2006-06-10T03:43:11+03:00
IceMoon (Виктория Минева)

Хм..не се предавай и..... изгради собствен стил, не скроявай оттук оттам и пиши както се чувстваш, с емоция, тя римата идва отвътре..

2006-06-09T23:29:06+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0