* * *

Poesía

1K 0 5

Искам да почувствам

как дъждът по мен се стича

и порой, и градушка

и убива всичко в мен,

всяка клетка,

всеки мускул трепнал.

Няма смисъл вече да живея,

животът е обречен, предрешен,

съдбата решава вместо мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Just`Ju (Юлия)

Справям се до колкото мога, а и все още бурите в живота ми не са толкова яростни, колкото могат да бъдат. Мерси, Еми!

2006-06-16T19:51:04+03:00
keisi (Еми)

Харесва ми! Понякога трудно се справяме с бурите в живота си , но Юле ти ще успееш сигурна съм

2006-06-16T18:19:27+03:00
Just`Ju (Юлия)

Писала съм го така, както ми идва отвътре... Точно това чувствах, което съм написала. Толкова е неясно и разпокъсано, както бях аз тогава... Благодаря ви за коментарите!

2006-06-10T16:54:42+03:00
катебате (Екатерина Банска)

Да,хареса ми!

2006-06-10T03:43:11+03:00
IceMoon (Виктория Минева)

Хм..не се предавай и..... изгради собствен стил, не скроявай оттук оттам и пиши както се чувстваш, с емоция, тя римата идва отвътре..

2006-06-09T23:29:06+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0