* * *

Poesía

1K 0 5

Искам да почувствам

как дъждът по мен се стича

и порой, и градушка

и убива всичко в мен,

всяка клетка,

всеки мускул трепнал.

Няма смисъл вече да живея,

животът е обречен, предрешен,

съдбата решава вместо мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Just`Ju (Юлия)

Справям се до колкото мога, а и все още бурите в живота ми не са толкова яростни, колкото могат да бъдат. Мерси, Еми!

2006-06-16T19:51:04+03:00
keisi (Еми)

Харесва ми! Понякога трудно се справяме с бурите в живота си , но Юле ти ще успееш сигурна съм

2006-06-16T18:19:27+03:00
Just`Ju (Юлия)

Писала съм го така, както ми идва отвътре... Точно това чувствах, което съм написала. Толкова е неясно и разпокъсано, както бях аз тогава... Благодаря ви за коментарите!

2006-06-10T16:54:42+03:00
катебате (Екатерина Банска)

Да,хареса ми!

2006-06-10T03:43:11+03:00
IceMoon (Виктория Минева)

Хм..не се предавай и..... изгради собствен стил, не скроявай оттук оттам и пиши както се чувстваш, с емоция, тя римата идва отвътре..

2006-06-09T23:29:06+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0