9.06.2006 г., 21:42

* * *

1K 0 5

Искам да почувствам

как дъждът по мен се стича

и порой, и градушка

и убива всичко в мен,

всяка клетка,

всеки мускул трепнал.

Няма смисъл вече да живея,

животът е обречен, предрешен,

съдбата решава вместо мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Справям се до колкото мога, а и все още бурите в живота ми не са толкова яростни, колкото могат да бъдат. Мерси, Еми!
  • Харесва ми! Понякога трудно се справяме с бурите в живота си , но Юле ти ще успееш сигурна съм
  • Писала съм го така, както ми идва отвътре... Точно това чувствах, което съм написала. Толкова е неясно и разпокъсано, както бях аз тогава... Благодаря ви за коментарите!
  • Да,хареса ми!
  • Хм..не се предавай и..... изгради собствен стил, не скроявай оттук оттам и пиши както се чувстваш, с емоция, тя римата идва отвътре..

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...