9.06.2006 г., 21:42 ч.

* * * 

  Поезия
672 0 5

Искам да почувствам

как дъждът по мен се стича

и порой, и градушка

и убива всичко в мен,

всяка клетка,

всеки мускул трепнал.

Няма смисъл вече да живея,

животът е обречен, предрешен,

съдбата решава вместо мен.

© Юлия Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Справям се до колкото мога, а и все още бурите в живота ми не са толкова яростни, колкото могат да бъдат. Мерси, Еми!
  • Харесва ми! Понякога трудно се справяме с бурите в живота си , но Юле ти ще успееш сигурна съм
  • Писала съм го така, както ми идва отвътре... Точно това чувствах, което съм написала. Толкова е неясно и разпокъсано, както бях аз тогава... Благодаря ви за коментарите!
  • Да,хареса ми!
  • Хм..не се предавай и..... изгради собствен стил, не скроявай оттук оттам и пиши както се чувстваш, с емоция, тя римата идва отвътре..
Предложения
: ??:??