* * *
Искам да почувствам
как дъждът по мен се стича
и порой, и градушка
и убива всичко в мен,
всяка клетка,
всеки мускул трепнал.
Няма смисъл вече да живея,
животът е обречен, предрешен,
съдбата решава вместо мен.
© Юлия All rights reserved.
Искам да почувствам
как дъждът по мен се стича
и порой, и градушка
и убива всичко в мен,
всяка клетка,
всеки мускул трепнал.
Няма смисъл вече да живея,
животът е обречен, предрешен,
съдбата решава вместо мен.
© Юлия All rights reserved.

Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...