Високите върхове,
заради нас са издигнати,
за да нямаме мечти -
неизживяни и непостигнати...
Тръгваме с малко страх
в бурята непробудена,
стига да си до мен,
няма да съм изгубена...
Падам по хлъзгав лед,
вятърът ме разиграва,
твоята силна ръка
ме грабва и ме изправя.
Нощем се будя на сън
благодарна, че те обичам.
Щом утре няма да си до мен,
няма защо да дишам...
© Мира Todos los derechos reservados