3.12.2007 г., 10:04

* * *

1.5K 0 4

Високите върхове,

заради нас са издигнати,

за да нямаме мечти -

неизживяни и непостигнати...

Тръгваме с малко страх

в бурята непробудена,

стига да си до мен,

няма да съм изгубена...

Падам по хлъзгав лед,

вятърът ме разиграва,

твоята силна ръка

ме грабва и ме изправя.

Нощем се будя на сън

благодарна, че те обичам.

Щом утре няма да си до мен,

няма защо да дишам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мира Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!!!
  • "Щом утре няма да си до мен,

    няма защо да дишам..."
    Може би силата на думите ни прави силни- дори когато не дишаме.За да са живи нашите желания, клетви и проклятия и въпреки това да сме истински човеци - обичащи.
    "Нощем се будя на сън

    благодарна, че те обичам."
    и ако любовта е до нас
    "стига да си до мен,

    няма да съм изгубена..."
    какво повече.Красиво и искренно и истинско.
    А най-важното в този забързан свят е да се намери някой, който да те пренесе в съкровенното преди да го каже.Да нарисува картината която искаш да виждаш.
    "Високите върхове,

    заради нас са издигнати,"
    Да заради нас..заради теб Благодаря ти за стиха
  • Поздравления, Мира!!!
  • Браво, Мира!!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...