* * *
Високите върхове,
заради нас са издигнати,
за да нямаме мечти -
неизживяни и непостигнати...
Тръгваме с малко страх
в бурята непробудена,
стига да си до мен,
няма да съм изгубена...
Падам по хлъзгав лед,
вятърът ме разиграва,
твоята силна ръка
ме грабва и ме изправя.
Нощем се будя на сън
благодарна, че те обичам.
Щом утре няма да си до мен,
няма защо да дишам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мира Всички права запазени
и въпреки това да сме истински човеци - обичащи.