* * *
Високите върхове,
заради нас са издигнати,
за да нямаме мечти -
неизживяни и непостигнати...
Тръгваме с малко страх
в бурята непробудена,
стига да си до мен,
няма да съм изгубена...
Падам по хлъзгав лед,
вятърът ме разиграва,
твоята силна ръка
ме грабва и ме изправя.
Нощем се будя на сън
благодарна, че те обичам.
Щом утре няма да си до мен,
няма защо да дишам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мира Все права защищены
и въпреки това да сме истински човеци - обичащи.