Dec 3, 2007, 10:04 AM

* * *

  Poetry » Other
1.5K 0 4

Високите върхове,

заради нас са издигнати,

за да нямаме мечти -

неизживяни и непостигнати...

Тръгваме с малко страх

в бурята непробудена,

стига да си до мен,

няма да съм изгубена...

Падам по хлъзгав лед,

вятърът ме разиграва,

твоята силна ръка

ме грабва и ме изправя.

Нощем се будя на сън

благодарна, че те обичам.

Щом утре няма да си до мен,

няма защо да дишам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мира All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря!!!
  • "Щом утре няма да си до мен,

    няма защо да дишам..."
    Може би силата на думите ни прави силни- дори когато не дишаме.За да са живи нашите желания, клетви и проклятия и въпреки това да сме истински човеци - обичащи.
    "Нощем се будя на сън

    благодарна, че те обичам."
    и ако любовта е до нас
    "стига да си до мен,

    няма да съм изгубена..."
    какво повече.Красиво и искренно и истинско.
    А най-важното в този забързан свят е да се намери някой, който да те пренесе в съкровенното преди да го каже.Да нарисува картината която искаш да виждаш.
    "Високите върхове,

    заради нас са издигнати,"
    Да заради нас..заради теб Благодаря ти за стиха
  • Поздравления, Мира!!!
  • Браво, Мира!!!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...