6 feb 2005, 9:18

* * * 

  Poesía
1765 0 4

Седнала във полумрака
скитница стара, парцалива
във нищото вперила поглед, тя чака
най - после да бъде щастлива.
Във безднадеждния поглед искрица проблясва -
на коварната лудост искрица,
а после болезнено бавно угасва
животът във таз мъченица.
Но гледаш на лицето от болка изпито
изненадващо грейва усмивка.
"Тази е луда" - ти казваш открито -
"луда, но е щастливка"...

 

© Дени Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много е хубаво! Браво!
  • Абе според мен много хора ще ги харесат!А попринцип хубавото винаги се оценява!
  • Ооо съгласна съм с Борислав...наистина пишеш много хубаво!
  • Лелее, нямам думи. Просто ти пишеш НЕВЕРОЯТНО И на предишното ти стихче сложих 6. На това направо 7 трябва да поставя
Propuestas
: ??:??