Седнала във полумрака
скитница стара, парцалива
във нищото вперила поглед, тя чака
най - после да бъде щастлива.
Във безднадеждния поглед искрица проблясва -
на коварната лудост искрица,
а после болезнено бавно угасва
животът във таз мъченица.
Но гледаш на лицето от болка изпито
изненадващо грейва усмивка.
"Тази е луда" - ти казваш открито -
"луда, но е щастливка"...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
И на предишното ти стихче сложих 6. На това направо 7 трябва да поставя Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
