* * *
Седнала във полумрака
скитница стара, парцалива
във нищото вперила поглед, тя чака
най - после да бъде щастлива.
Във безднадеждния поглед искрица проблясва -
на коварната лудост искрица,
а после болезнено бавно угасва
животът във таз мъченица.
Но гледаш на лицето от болка изпито
изненадващо грейва усмивка.
"Тази е луда" - ти казваш открито -
"луда, но е щастливка"...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дени Всички права запазени
И на предишното ти стихче сложих 6. На това направо 7 трябва да поставя 