Седнала във полумрака
скитница стара, парцалива
във нищото вперила поглед, тя чака
най - после да бъде щастлива.
Във безднадеждния поглед искрица проблясва -
на коварната лудост искрица,
а после болезнено бавно угасва
животът във таз мъченица.
Но гледаш на лицето от болка изпито
изненадващо грейва усмивка.
"Тази е луда" - ти казваш открито -
"луда, но е щастливка"...
© Дени Всички права запазени