Седнала във полумрака
скитница стара, парцалива
във нищото вперила поглед, тя чака
най - после да бъде щастлива.
Във безднадеждния поглед искрица проблясва -
на коварната лудост искрица,
а после болезнено бавно угасва
животът във таз мъченица.
Но гледаш на лицето от болка изпито
изненадващо грейва усмивка.
"Тази е луда" - ти казваш открито -
"луда, но е щастливка"...
© Дени All rights reserved.
И на предишното ти стихче сложих 6. На това направо 7 трябва да поставя argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
