Всеки ден е празник, отново се раждам
мислено на Бог благодаря,
че съм жива, че все още дишам
и в огъня на любовта горя
Щастлива съм във пролетното утро
очакваща и тръпнеща, добра
на слънчевия лъч намигам бодро
и свиркам весело на своята съдба
Щастлива съм на лятото във нощите
греховни, страстни като поглед на жена
омайно нежни и за обич шепнещи
аз чувам в мрака тяхното "Ела"
Щастлива съм в есенните залези
уморена, отмаляла, но добра
макар, че там, там някъде остават белези
от капещи листа,
моя съдба
© ИЛИЯНА ТОДОРОВА Todos los derechos reservados