Jan 23, 2006, 8:36 PM

* * *

  Poetry
926 0 2

Всеки ден е празник, отново се раждам
мислено на Бог благодаря,
че съм жива, че все още дишам
и в огъня на любовта горя


Щастлива съм във пролетното утро
очакваща и тръпнеща, добра
на слънчевия лъч намигам бодро
и свиркам весело на своята съдба

Щастлива съм на лятото във нощите
греховни, страстни като поглед на жена
омайно нежни и за обич шепнещи
аз чувам в мрака тяхното "Ела"

Щастлива съм в есенните залези
уморена, отмаляла, но добра
макар, че там, там някъде остават белези
от капещи листа,
моя съдба

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ИЛИЯНА ТОДОРОВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!Супер е много ми харесва и от мен 6!
  • Браво! Много хубави описания си дала Много ми хареса стихчето 6 от мен

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...