23 янв. 2006 г., 20:36

* * *

930 0 2

Всеки ден е празник, отново се раждам
мислено на Бог благодаря,
че съм жива, че все още дишам
и в огъня на любовта горя


Щастлива съм във пролетното утро
очакваща и тръпнеща, добра
на слънчевия лъч намигам бодро
и свиркам весело на своята съдба

Щастлива съм на лятото във нощите
греховни, страстни като поглед на жена
омайно нежни и за обич шепнещи
аз чувам в мрака тяхното "Ела"

Щастлива съм в есенните залези
уморена, отмаляла, но добра
макар, че там, там някъде остават белези
от капещи листа,
моя съдба

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ИЛИЯНА ТОДОРОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!Супер е много ми харесва и от мен 6!
  • Браво! Много хубави описания си дала Много ми хареса стихчето 6 от мен

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...