23.01.2006 г., 20:36

* * *

928 0 2

Всеки ден е празник, отново се раждам
мислено на Бог благодаря,
че съм жива, че все още дишам
и в огъня на любовта горя


Щастлива съм във пролетното утро
очакваща и тръпнеща, добра
на слънчевия лъч намигам бодро
и свиркам весело на своята съдба

Щастлива съм на лятото във нощите
греховни, страстни като поглед на жена
омайно нежни и за обич шепнещи
аз чувам в мрака тяхното "Ела"

Щастлива съм в есенните залези
уморена, отмаляла, но добра
макар, че там, там някъде остават белези
от капещи листа,
моя съдба

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ИЛИЯНА ТОДОРОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!Супер е много ми харесва и от мен 6!
  • Браво! Много хубави описания си дала Много ми хареса стихчето 6 от мен

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...