20 abr 2005, 14:00

* * *

  Poesía
1.4K 0 2
Бягай, препускай, тичай в галоп,
мисли си, мечтай, сънувай тоз блян;
Води се, мъчи се, заливай мечтите с потоп.
Порой от сълзи изливай засмян!

Смей се във мъка, смей се във щастие!
Плачи в радостта, сълзи за скръбта.
Бягай от Нея, тази с косата, дето се крие
и чака в стената. Стига вечно ропта!

Днес е ден не за игра, нито лъжа,
днес е ден не да отровим,
днес е ден, потънал отдавна в скрежа,
днес е ден да простим.

Но стига с таз прошка, тя е лоша,
от нея главата боли.
Утре, всичко потъва в забрава,
грешката пак ще роди.

Прощавай, но не ми прощавай!
За сбогом и дума проста ще стига,
макар и от сърцето да излиза,
а ако не можеш, недей ми казва!

Бягам, препускам, тичам в галоп,
мисля, мечтая, сънувам поредния блян.
Мълча и се мъча, заливам мечтата с потоп,
потъвам дълбоко в сълзата засмян.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Попов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • При стихотворения без заглавия, за заглавие се приема първия стих (ред). И веднага ще ти дам примерче Дебелянов и стихотворението му "Да се завърнеш в бащината къща". Той не е слагал заглавие, но това не ни е попречило да го кръстим така, а и доста се помни
    Вече не мога да си спомня защо испуснах заглавието но сигурно имам основателна причина
    Благодаря ти за мнението!
  • стихотворението определено не е за две, за това аз ще го оценя по - високо, но искам да ти кажа нещо. Едно време аз бях качила всайта няколко мои картини и на нито една не бях написала заглавие, тогава получих коментар, че картините са хубави, но всяко произведение се помни по името........

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....