20.04.2005 г., 14:00

* * *

1.4K 0 2
Бягай, препускай, тичай в галоп,
мисли си, мечтай, сънувай тоз блян;
Води се, мъчи се, заливай мечтите с потоп.
Порой от сълзи изливай засмян!

Смей се във мъка, смей се във щастие!
Плачи в радостта, сълзи за скръбта.
Бягай от Нея, тази с косата, дето се крие
и чака в стената. Стига вечно ропта!

Днес е ден не за игра, нито лъжа,
днес е ден не да отровим,
днес е ден, потънал отдавна в скрежа,
днес е ден да простим.

Но стига с таз прошка, тя е лоша,
от нея главата боли.
Утре, всичко потъва в забрава,
грешката пак ще роди.

Прощавай, но не ми прощавай!
За сбогом и дума проста ще стига,
макар и от сърцето да излиза,
а ако не можеш, недей ми казва!

Бягам, препускам, тичам в галоп,
мисля, мечтая, сънувам поредния блян.
Мълча и се мъча, заливам мечтата с потоп,
потъвам дълбоко в сълзата засмян.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Попов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • При стихотворения без заглавия, за заглавие се приема първия стих (ред). И веднага ще ти дам примерче Дебелянов и стихотворението му "Да се завърнеш в бащината къща". Той не е слагал заглавие, но това не ни е попречило да го кръстим така, а и доста се помни
    Вече не мога да си спомня защо испуснах заглавието но сигурно имам основателна причина
    Благодаря ти за мнението!
  • стихотворението определено не е за две, за това аз ще го оценя по - високо, но искам да ти кажа нещо. Едно време аз бях качила всайта няколко мои картини и на нито една не бях написала заглавие, тогава получих коментар, че картините са хубави, но всяко произведение се помни по името........

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...