* * *
Бягай, препускай, тичай в галоп,
мисли си, мечтай, сънувай тоз блян;
Води се, мъчи се, заливай мечтите с потоп.
Порой от сълзи изливай засмян!
Смей се във мъка, смей се във щастие!
Плачи в радостта, сълзи за скръбта.
Бягай от Нея, тази с косата, дето се крие
и чака в стената. Стига вечно ропта!
Днес е ден не за игра, нито лъжа,
днес е ден не да отровим,
днес е ден, потънал отдавна в скрежа,
днес е ден да простим.
Но стига с таз прошка, тя е лоша,
от нея главата боли.
Утре, всичко потъва в забрава,
грешката пак ще роди.
Прощавай, но не ми прощавай!
За сбогом и дума проста ще стига,
макар и от сърцето да излиза,
а ако не можеш, недей ми казва!
Бягам, препускам, тичам в галоп,
мисля, мечтая, сънувам поредния блян.
Мълча и се мъча, заливам мечтата с потоп,
потъвам дълбоко в сълзата засмян.
мисли си, мечтай, сънувай тоз блян;
Води се, мъчи се, заливай мечтите с потоп.
Порой от сълзи изливай засмян!
Смей се във мъка, смей се във щастие!
Плачи в радостта, сълзи за скръбта.
Бягай от Нея, тази с косата, дето се крие
и чака в стената. Стига вечно ропта!
Днес е ден не за игра, нито лъжа,
днес е ден не да отровим,
днес е ден, потънал отдавна в скрежа,
днес е ден да простим.
Но стига с таз прошка, тя е лоша,
от нея главата боли.
Утре, всичко потъва в забрава,
грешката пак ще роди.
Прощавай, но не ми прощавай!
За сбогом и дума проста ще стига,
макар и от сърцето да излиза,
а ако не можеш, недей ми казва!
Бягам, препускам, тичам в галоп,
мисля, мечтая, сънувам поредния блян.
Мълча и се мъча, заливам мечтата с потоп,
потъвам дълбоко в сълзата засмян.
© Димитър Попов All rights reserved.
Дебелянов и стихотворението му "Да се завърнеш в бащината къща". Той не е слагал заглавие, но това не ни е попречило да го кръстим така, а и доста се помни 
