18 oct 2007, 9:05

* * *

  Poesía
1.2K 1 4

Какво ще стане, когато си тръгнеш...
Там, където ти принадлежиш,
когато се завърнеш -
в домът, отдавна не видян,
а аз оставам тук
със спомени в едната
и с реалността
в другата си ръка...
без дори да се обърнеш...
ще бъда един миг, сладко изживян,
може би миг на заблуда...
Колко хубаво ни е било
ще си спомням с тъга...
Ала аз си оставам една луда,
която обича, въпреки всичко.
Дори да зная, че всяко нещо
си има своя край
-  тебе ще обичам до безкрай!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калпазанче Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...