Oct 18, 2007, 9:05 AM

* * *

  Poetry
1.2K 1 4

Какво ще стане, когато си тръгнеш...
Там, където ти принадлежиш,
когато се завърнеш -
в домът, отдавна не видян,
а аз оставам тук
със спомени в едната
и с реалността
в другата си ръка...
без дори да се обърнеш...
ще бъда един миг, сладко изживян,
може би миг на заблуда...
Колко хубаво ни е било
ще си спомням с тъга...
Ала аз си оставам една луда,
която обича, въпреки всичко.
Дори да зная, че всяко нещо
си има своя край
-  тебе ще обичам до безкрай!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калпазанче All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...