18.10.2007 г., 9:05

* * *

1.2K 1 4

Какво ще стане, когато си тръгнеш...
Там, където ти принадлежиш,
когато се завърнеш -
в домът, отдавна не видян,
а аз оставам тук
със спомени в едната
и с реалността
в другата си ръка...
без дори да се обърнеш...
ще бъда един миг, сладко изживян,
може би миг на заблуда...
Колко хубаво ни е било
ще си спомням с тъга...
Ала аз си оставам една луда,
която обича, въпреки всичко.
Дори да зная, че всяко нещо
си има своя край
-  тебе ще обичам до безкрай!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калпазанче Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...