27 sept 2005, 21:24

***

  Poesía
1.2K 0 1

Прегръщаш ме,а после ме оставяш,
поглеждаш ме в очите и си заминаваш.
Протягам аз сега ръка с надеждата да те докосна,
но колкото и дълго да стоя ще виждам само тъмнината!

Обичам те,но ти не го разбра,
обичам те и винаги ще е така.
Ще стоя взираща се в нощта,
чакаща и тръпнеща сега.
Ще виждам само твоите очи
и ще чувам винаги гласа ти!

Но колкото и дълго да се взирам,
нощта не ще те промени.
Но ще те чакам винаги любими,
дори и много път да ни дели!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красиво е както всичките неща които пражиш...Просто жсичко е толкова красиво и някак невероятно нежно...Харесва ми...Продалжавай в сащият дух...

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....