Sep 27, 2005, 9:24 PM

***

  Poetry
1.2K 0 1

Прегръщаш ме,а после ме оставяш,
поглеждаш ме в очите и си заминаваш.
Протягам аз сега ръка с надеждата да те докосна,
но колкото и дълго да стоя ще виждам само тъмнината!

Обичам те,но ти не го разбра,
обичам те и винаги ще е така.
Ще стоя взираща се в нощта,
чакаща и тръпнеща сега.
Ще виждам само твоите очи
и ще чувам винаги гласа ти!

Но колкото и дълго да се взирам,
нощта не ще те промени.
Но ще те чакам винаги любими,
дори и много път да ни дели!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красиво е както всичките неща които пражиш...Просто жсичко е толкова красиво и някак невероятно нежно...Харесва ми...Продалжавай в сащият дух...

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...