Sep 27, 2005, 9:24 PM

***

  Poetry
1.2K 0 1

Прегръщаш ме,а после ме оставяш,
поглеждаш ме в очите и си заминаваш.
Протягам аз сега ръка с надеждата да те докосна,
но колкото и дълго да стоя ще виждам само тъмнината!

Обичам те,но ти не го разбра,
обичам те и винаги ще е така.
Ще стоя взираща се в нощта,
чакаща и тръпнеща сега.
Ще виждам само твоите очи
и ще чувам винаги гласа ти!

Но колкото и дълго да се взирам,
нощта не ще те промени.
Но ще те чакам винаги любими,
дори и много път да ни дели!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красиво е както всичките неща които пражиш...Просто жсичко е толкова красиво и някак невероятно нежно...Харесва ми...Продалжавай в сащият дух...

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...