19 ago 2007, 21:59

* * * 

  Poesía
680 0 10
Обичам те! Не казвам колко много.
Не знам по-малко как да се обича.
Издигам любовта си в храм,
с душата си пред нея коленича.
Със преклонението свято пред мига,
от късче нежност в обич се прераждам
и дишам жар, изгаряйки плътта,
духът си извисявам в песен.
Понякога е тъжна песента
и даже хлябът ми нагарча от копнежа,
но винаги е свята в любовта
от слепота прогледналата ми надежда. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??