* * *
Обичам те! Не казвам колко много.
Не знам по-малко как да се обича.
Издигам любовта си в храм,
с душата си пред нея коленича.
Със преклонението свято пред мига,
от късче нежност в обич се прераждам
и дишам жар, изгаряйки плътта,
духът си извисявам в песен.
Понякога е тъжна песента
и даже хлябът ми нагарча от копнежа,
но винаги е свята в любовта
от слепота прогледналата ми надежда.
Във шепите ми синя свобода
във устрема крилата си разкъсва,
прокапва във очите ми сълза,
но пак в усмивка пътя си намира.
Нали ти казах, аз просто съм жена,
намерила душата си в морето.
Обичам те, не се претегля на везна,
дори за бели бисери срещу сърцето.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
