17 dic 2008, 13:03

* * * 

  Poesía
713 0 20
Не ме променяш вече,
и мълчиш
стаен във ъгъла си тесен.
Отдавна беше...
в мене не болиш,
и някак си така
животът е по-лесен.
Решетките строших
с юмрук.
Завесите разкъсах
с тънки пръсти.
Със нежност пях
последният си стих,
и вятъра в душата си долюбих.
Сега
не се се променяме със теб.
Мълчим.
И вече не делим една постеля.
А някъде във тъмното
виним
не другия...
навярно грешен е модела.



© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??