17.12.2008 г., 13:03 ч.

* * * 

  Поезия
714 0 20
Не ме променяш вече,
и мълчиш
стаен във ъгъла си тесен.
Отдавна беше...
в мене не болиш,
и някак си така
животът е по-лесен.
Решетките строших
с юмрук.
Завесите разкъсах
с тънки пръсти.
Със нежност пях
последният си стих,
и вятъра в душата си долюбих.
Сега
не се се променяме със теб.
Мълчим.
И вече не делим една постеля.
А някъде във тъмното
виним
не другия...
навярно грешен е модела.



© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??