* * *
Не ме променяш вече,
и мълчиш
стаен във ъгъла си тесен.
Отдавна беше...
в мене не болиш,
и някак си така
животът е по-лесен.
Решетките строших
с юмрук.
Завесите разкъсах
с тънки пръсти.
Със нежност пях
последният си стих,
и вятъра в душата си долюбих.
Сега
не се се променяме със теб.
Мълчим.
И вече не делим една постеля.
А някъде във тъмното
виним
не другия...
навярно грешен е модела.
и мълчиш
стаен във ъгъла си тесен.
Отдавна беше...
в мене не болиш,
и някак си така
животът е по-лесен.
Решетките строших
с юмрук.
Завесите разкъсах
с тънки пръсти.
Със нежност пях
последният си стих,
и вятъра в душата си долюбих.
Сега
не се се променяме със теб.
Мълчим.
И вече не делим една постеля.
А някъде във тъмното
виним
не другия...
навярно грешен е модела.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
