Dec 17, 2008, 1:03 PM

* * * 

  Poetry
715 0 20
Не ме променяш вече,
и мълчиш
стаен във ъгъла си тесен.
Отдавна беше...
в мене не болиш,
и някак си така
животът е по-лесен.
Решетките строших
с юмрук.
Завесите разкъсах
с тънки пръсти.
Със нежност пях
последният си стих,
и вятъра в душата си долюбих.
Сега
не се се променяме със теб.
Мълчим.
И вече не делим една постеля.
А някъде във тъмното
виним
не другия...
навярно грешен е модела.



© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??