6 ene 2012, 13:50

* * *

  Poesía » Otra
675 0 10

Изпиеш ли море, солено от сълзи,

и в гърлото ти тясно се промъкне

сподавена въздишка и облак задъжди

по директориите на душата, да замлъкне.

Ти знаеш сам на любовта цената,

дори и сто пъти  да я изгубиш,

отново ще политнеш със крилата

на вятъра, когато истински обичаш.

И няма да ти стигнат океани

да заглушат в теб нежния и зов.

Една любов изплаче ли се някога,

се връща с нови сили за живот...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...