6 ene 2012, 13:50

* * *

  Poesía » Otra
674 0 10

Изпиеш ли море, солено от сълзи,

и в гърлото ти тясно се промъкне

сподавена въздишка и облак задъжди

по директориите на душата, да замлъкне.

Ти знаеш сам на любовта цената,

дори и сто пъти  да я изгубиш,

отново ще политнеш със крилата

на вятъра, когато истински обичаш.

И няма да ти стигнат океани

да заглушат в теб нежния и зов.

Една любов изплаче ли се някога,

се връща с нови сили за живот...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...